Винаги, когато остана сама нощем успявам да доловя пулса на Южния парк...разговорите между току-що съживени от мрака нощни птици, които преминават през тишината като стрели и след това отново изчезват...размиват се между шума на дърветата и закъснелите автомобилни гуми...потъват в тъмните алеи на парка точно толкова внезапно, колкото са се появили...и сякаш никога не са се случвали, не са съществували, а са плод на отегченото ми от еднообразието съзнание.....
Уханията....и те са същите...като нощните птици...Появяват се за някаква си секунда, за един миг...който обаче е достатъчен, за да пробуди сърцето ти, да го накара да бие в ритъма точно на това ухание, да рисува картини....да се свива, сякаш е спряло, и после изведнъж да се включва на най-високата си възможна скорост, докато си представя срещи...погледи, които си разменят смисъл, без да си разменят думи...случайните усмивки и докосвания, които са способни да обръщат погледи....думи, които са натоварени с толкова значения, че за да ги разбереш, трябва по-скоро да усетиш енергията, която тече от другия човек, отколкото да го слушаш....
Такива са уханията....улавят се със сърцето....Отпечатъкът, който оставят с кратката си поява, се превръща в картини, а те на свой ред – в приказки...благодарение именно на сърцето...Веднъж усетило магията то не иска да я пусне да си отиде, не се отказва от нея, въпреки досадните и язвителни вметки на ума, че всяко ухание е една измислена емоция, едно въображаемо щастие, невъзможност на сетивата, която никога не може да се превърне във възможност на ежедневието...Той, умът, реагира на уханията като скучна учителка по математика....ти ведро й казваш: “Госпожо, може ли да минете през мен, за да ми обясните тази задача?”, а тя троснато ти отговаря: “Аз, ако мина през теб, ще те смачкам!”.... Той се опитва да ги унищожи, защото е уверен, че така ще спести на сърцето болезнените спазми на разочарованието....обаче това усилие си е чиста проба кауза пердута, обречено е изначално... Уханията винаги ги е имало...за разлика от крясъците на нощните птици....те не са плод на отегчено съзнание..те си съществуват обективно...Носят се из въздуха....Разхождат се по булевардите.....Гмуркат се в шума на града или пък сядат в някой скрит от огромни дървета двор, за да изпият едно кафе....Винаги ги е имало, просто понякога е нужно малко по-живо въображение, за да се уловят.....
Понякога дори се случва да се случат, да се материализират, да излезнат от пулса на сърцето ти и да заживеят в пулса на деня ти....и тогава вече не са ухания....тогава, според мен, са ...чудеса....
* * *
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Няма коментари:
Публикуване на коментар