понеделник, 27 септември 2010 г.

Без заглавие


Носталгията по родния град (или пък безсънието, в коварна комбинация със скуката…) ме накара да се гмурна в интернет пространството в едно безобразно време, когато нормалните човеци сънуваха почти третия си сън, а пък аз като представител на ненормалните екземпляри, пиех бяло вино и търсех отговори…. Дали Старият Пловдив най-накрая е заел мястото си под крилото на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство…. Нищо не открих. Много тъпо. И тъжно. Обаче една мисъл малко ме разведри - преди време един от гениалните кметове на Пловдив (не помня кой точно…те са толкова много) медитираше над идеята да детронира Альоша и да сложи на негово място...статуя на Христос....явно е открил 9-те прилики между Пловдив и Рио де Жанейро.....и само една такава статуя ни делеше от това да се превърнем в точно умалено копие........колко готино!!! За нещастие обаче, тази грандиозна идея не намери реализация…много сме захлупени пловдивчани….И пак ми стана тъжно.



Затова реших да се разсея малко…с един експеримент:



...Влизам в Гугъл – начална страница и в прозореца написвам буква от българската азбука... и добрият Гугъл услужливо ми показва 10-те най-търсени резултата, явно на база обобщеното търсене на средностатистическия българин, защото не се сещам кой друг би ровил в нета на кирилица.... Направиха ми впечатление някои неща...

На буква “Д”, “Джобс.бг” е на 6-то място....явно хората не си търсят усилено работа.. Откъдето стигам до извода, че не са безработни, значи не сме в криза....откъдето пък логичното заключение…. че просперираме....На първо място се класира обаче “Държавен вестник” - очевидно народът се интересува от законодателната политика на избраниците си или....просто е чул, че има такова нещо като държавен вестник и е решил да провери що е то...държавата ли го издава, безплатен ли е и пише ли в него кой с кого е спал снощи....Предвид това, че хората масово вдигат рамене на всякакви нови законодателни инициативи (все по-често проявяващи се под формата на законодателни извращения) и им е необходим един летен отпуск време, за да смелят каквото пак е родил пъргавият ум на българския депутат, си мисля, че второто ми заключение е по-близо до истината.....

Следва “Дъждовно време”....ами да…… дъждовно е времето, мамка му, и мен това ме вълнува!!!...какво е това ненормално лято, нали уж имало глобално затопляне....глупости!!!!!...замръзват ми шушоните от студ и устните ми придобиват изкусителен светлосин цвят...но от друга страна - хората се интересуват от времето...може би ще ходят на почивка...което пък обяснява защо “ДСК” е след „Държавен вестник”....първо да видим дали няма вече забрана за пушене на обществени места...после, като се уверим, че българският депутат не е посегнал на исконното ни право да се въргаляме на плажа между бутилки и фасове..... едно кредитче ииии ...се опъваме на пясъка.......идилия!

”Диети” е на последно място....Точно така!!! Никакви ограничения не трябва да има!!!! За какво сме седнали на масата, ако не може да изядем (поне) един хляб! Хубаво е, че хората нямат нужда от диети - радва ме новината, че сме сити, стройни и стегнати…с кристални форми, които съблазнително се люлеят по плажовете.... вероятно това ни превръща в target аудиторията на перхидролените изкусителки, които се разхождат в т.нар prime time между мачовете от Световното и мачовците от турските сериали и напомнят как трябва да изглежда една истинска яка кака .....както и какви олигофрени са мъжете по морето.... с други думи.... дори дупето ти да не е като диня, все ще омотаеш нещо (вероятно полупияно, защото жули мастика от ранни зори), понеже на повечето момчета очилата им са замъглени, а мозъкът им е изваден оперативно толкова отдавна, че липсата му изобщо не се забелязва.....толкова за диетите и рекламите…

Няма да анализарам цялата азбука, ‘щото ще стане ебаси тъпият текст (той и сега не е особено остроумен, ама аз вече съм изпила 5-6 чаши вино, а дори не слушам музика за душата, известна още като “златни хитове за маса” (а това е само защото пия на бюрото, а не на масата)...а вместо това съм изпаднала в някаква ненормална музикална нирвана под звуците на U2…няма го чудния Азис в playlist-a ми да ме съживи...захлупена съм и аз, това е повече от ясно…).

Така от мачовците и Азис...отиваме на буквата “Л”...каква хубава буква....”Л” като любов...макар че и за по-ароматни думи се сещам, особено като гледам избора на Гугъл....

Първо място - “Листопад”....Трето място - “Листопад последен епизод”, 4-то – “Листопад финал”, последните две – “Листопад сериал”, “Листопад турски филм”....ЕЙ!!!!!! КАК СЕ ЗАРАДВАХ!!!!!!! Хората не само не са безработни и гладни........хората са красиви....душите им са приказни и цялата тая красота намира своя логичен пристан в...турските сериали....разбира се....къде другаде да го намери....къде, ако не в турските сериали ще видиш такава невероятна симфония от оригинален сценарий, талантливи актьори (които могат да плачат по няколко серии без почивка, поне такава мълва се носи.....), заплетена фабула (която уникално се разплита във всеки епизод....пак клюки, ама им вярвам....)...абе сигурно и други предимства имат турските сериали, но аз нямам възможност да се докосна до тези произведения на изкуството, защото ги прожектират през работното ми време....и винаги съм позеленявала от яд, че капиталистическите напъни на моите проамерикански настроени работодатели ме лишават от това изключително изживяване....и сега се чувствам ощетена, духовно ограбена....сигурна съм, че скоро ще изхвърлят и изгорят публично всички произведения на Пикасо и Моне и други разни самозвани творци от Лувъра и ще сложат едни китайски плазми, за да гледа Европа-та турски сериали....че и малко да се ограмоти в екзотичните езици.....

Чудя се само защо на нито една буква от българската азбука не се появява български филм...а има добри напоследък....защо на буквата “Т” в 10 резултата няма нито един “театър” .... обобщено ей така, не конкретен.....(ама излиза резултат “тълковен речник”...вероятно хората усърдно търсят какво значи “театър”...но не знам със сигурност...)....може би все повече хора предпочитат търговската улица пред театъра в края й....може би затова на буквата “Т” първите два резултата са “Техномаркет” и “Технополис”.....

***

Глупаво ми става....ще разведря с любимия ми резултат на буква “Е” - “емотикони за скупе”....значи сериозно започвам да се замислям как, по дяволите, се връзват нещата...ако първият резултат на “Е” е “Еврофутбол”, а не един доста по-популярен и широко употребяван глагол....и ако хората предпочитат да си споделят емоциите по “скупето” (skype), а не на живо (което пък е видно високия рейтинг на разни виртуални сайтове за запознанства като flirt-чета и sals-и), откъде, бе значи, се появяват на трето и четвърто място на буква “Д” - "Детски песнички и игри"...откъде са тези деца??? По Гугъл ли ги доставят вече....



И защо на буквата "Б" първият резултат не е Бойко....за това вече обяснение нямам!!!!



Но пък, трябва да си призная, след този забавен експеримент, освежената ми мисъл отново се завърна към Пловдив… все още имаме шанс за списъка на ЮНЕСКО …Надежда ми дава единствената (засега) блестяща хрумка , реализирана в тази посока…на мястото на Марково тепе, да се издигне поредният внушителен и много грозен МОЛ….Със Стария град не успяхме да се класираме, но с МОЛ-а, сигурна съм, няма опасност от провал!!!

…...А колко щеше да е хубаво Христос да го гледа кротко отгоре….вместо някакъв си съветски герой…...



…Няма пълно щастие…

***



Този текст е дълъг и отегчителен....но...това е ефектът на самотното вино... тъжен, горчив...и не особено смешен.....ама не ставам за клоун...един мой познат отдавна ми каза....



26.06.2010 г. - някъде след полунощ


Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Очакване...

***
не знам къде си, обаче над София гърми страховито....някакъв напрегнат диалог се води горе, от време на време проблясват крайни мнения....дано най-накрая завали....дано да завали силно, много силно...буря е необходима...да се счупят прозорци, да се наводнят улици...нещо стихийно просто да се случи, за да се отпуши най-после тази седмица, която е адски задръстена с напрежение още от самото си начало....
***

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

вторник, 22 юни 2010 г.

Добро...? утро....!

***
Сутринта в автобуса имаше един остатък от надпис ".... екшън без край", залепен на предното стъкло и очевидно останал от реклама на нещо си....като се замисля наистина си е екшън безкрай в градския транспорт...тези продънени автобуси са някакви извънземни пространства, в които можеш едновременно да си направиш сауна, фитнес (особено ако висиш със сетни сили на някой спасителен "лост", докато шофьорът се е засилил по "Раковски" все едно е на пистата в Монте Карло и изведнъж набива спирачки, защото нещастният и адски нагъл пешеходец, известен под името "твойта *****" си е позволил да пресича на пешеходната пътека....); да се научиш да не дишаш няколко спирки, докато стигнеш крайната точка на пътуването си, да тренираш нервите си, докато някоя напориста бабичка се опитва да се натъпче, като подпира нечий задник на предната врата с ядосаното "айде, минете още малко навътре"...то къде по-навътре...може би на втория етаж.... Чудя им се на хората в собствени автомобили и разни там таксита....защо бе, хора, сте се отказали от това мегаяко преживяване....и после ходите намръщени цял ден...ами така е, като сте пропуснали сутрешния energizer...
***


Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

вторник, 15 юни 2010 г.

Получател: [●]

***

Винаги, когато остана сама нощем успявам да доловя пулса на Южния парк...разговорите между току-що съживени от мрака нощни птици, които преминават през тишината като стрели и след това отново изчезват...размиват се между шума на дърветата и закъснелите автомобилни гуми...потъват в тъмните алеи на парка точно толкова внезапно, колкото са се появили...и сякаш никога не са се случвали, не са съществували, а са плод на отегченото ми от еднообразието съзнание.....

Уханията....и те са същите...като нощните птици...Появяват се за някаква си секунда, за един миг...който обаче е достатъчен, за да пробуди сърцето ти, да го накара да бие в ритъма точно на това ухание, да рисува картини....да се свива, сякаш е спряло, и после изведнъж да се включва на най-високата си възможна скорост, докато си представя срещи...погледи, които си разменят смисъл, без да си разменят думи...случайните усмивки и докосвания, които са способни да обръщат погледи....думи, които са натоварени с толкова значения, че за да ги разбереш, трябва по-скоро да усетиш енергията, която тече от другия човек, отколкото да го слушаш....

Такива са уханията....улавят се със сърцето....Отпечатъкът, който оставят с кратката си поява, се превръща в картини, а те на свой ред – в приказки...благодарение именно на сърцето...Веднъж усетило магията то не иска да я пусне да си отиде, не се отказва от нея, въпреки досадните и язвителни вметки на ума, че всяко ухание е една измислена емоция, едно въображаемо щастие, невъзможност на сетивата, която никога не може да се превърне във възможност на ежедневието...Той, умът, реагира на уханията като скучна учителка по математика....ти ведро й казваш: “Госпожо, може ли да минете през мен, за да ми обясните тази задача?”, а тя троснато ти отговаря: “Аз, ако мина през теб, ще те смачкам!”.... Той се опитва да ги унищожи, защото е уверен, че така ще спести на сърцето болезнените спазми на разочарованието....обаче това усилие си е чиста проба кауза пердута, обречено е изначално... Уханията винаги ги е имало...за разлика от крясъците на нощните птици....те не са плод на отегчено съзнание..те си съществуват обективно...Носят се из въздуха....Разхождат се по булевардите.....Гмуркат се в шума на града или пък сядат в някой скрит от огромни дървета двор, за да изпият едно кафе....Винаги ги е имало, просто понякога е нужно малко по-живо въображение, за да се уловят.....

Понякога дори се случва да се случат, да се материализират, да излезнат от пулса на сърцето ти и да заживеят в пулса на деня ти....и тогава вече не са ухания....тогава, според мен, са ...чудеса....

* * *



Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

Храни ли се културният човек..????

От вчера ме тормози една грозна мисъл ... и внася ненужен смут в моя и без това (п)объркан ум.. в автобуса от Пловдив до София имаше една спретната бележка, формат А4, с надпис: "Културният човек не се храни в автобус." (малко в стил "с кучета и котки ДОТУК!")....обаче слуша чалга в същия този автобус ....в смисъл той може и да обича класическа музика, ама шофьорът избира по свое собствено усмотрение, а неговият избор винаги е много културен, защото шофьорите вече задължително ходят с вратовръзки и ризи...(пък и аз в крайна сметка съм такъв музикален инвалид, че няма да си изказвам некомпетентното мнение по въпроса с чалгата....)

Днес установих, че културният човек явно не се храни и в офиса - при положение, че в нашата "кухня", която представлява мивка и хладилник, и може да получиш около сто клаустрофобични удара, докато си направиш кафе, има същата такава спретната табелка...но с по-деликатен надпис "Моля пазете чистота."...Повече от ясно е, че да си сърбаш супичка пред компютъра не е никак културно и колкото и да се стараеш, създаваш в някаква степен свинщина на бюрото....остават разните ресторантчета в център на столицата, където обаче съм забелязала, че има доста некултурни хора - ако не са в редиците на обслужващия персонал, то със сигурност са на съседната маса и можеш да им научиш цялото житие и битие, докато изядеш една салата....

***
И се чудя днес, цял ден...къде в крайна сметка се храни културният човек....и...храни ли се изобщо....И докато си пия културно минералната вода и кафето на подреденото бюрце, стигам до извода, че.... колкото по-културен, толкова по-гладен....

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

Кратък преглед на...неделята

Казват, че Господ си почивал в неделя и затова било грешно точно в този ден да се работи....чудя се колко места надолу в ранглиста за райския спа ме е изместило неделното ми работене...може би обратно пропорционално на натрупаните катрани в белите ми дробове, за които отдавна подозирам, че не са никак бели и дори вълшебните прахове на противната леля Мария не могат да почистят......от друга страна, може би точно безобразният неделен труд, който е в пълно противоречие с всякакви човешки и божи закони, обяснява всички вицове за адвокати, които преминават от другата страна с директен абонамент за ада.....


Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.